За книгата: година / Колодата беше стара, взех я от майка ми. Тя не обичаше особено да гледа в бъдещето, така че картите паднаха в ръцете ми почти нови. Сега ъглите им бяха разкъсани и картините бяха избелели с времето. Внимателно разбърквах тестето, мислейки за нещо свое, когато изведнъж две карти паднаха от него на масата. Едната, легнала с лице надолу, ми беше вече добре позната. Пурпурен демон със злобна усмивка. „Опасност.“ Поставих останалото тесте на масата и обърнах втората карта, която падна с лицето надолу. На снимката се виждаше човешка фигура, увита в тъмно наметало. Лицето не се виждаше, непознатият държеше в ръката си скромен син карамфил. „Смърт».